… в 500 думи…

Роден съм в София през 87-ма и още си живея тук. Знам, че това не е кой знае колко полезна информация, но поради някаква причина всяка биографична страница в интернет започва така. Реших, че ще е проява на лошо възпитание, ако началото е друго.

Да ви кажа, че за мен писането е хоби, значи да ви излъжа. Цялото ми образование се въртеше около него, а впоследствие и работата. Така че на практика ми беше препитание през по-голямата част от живота.

Детската ми мечта беше да се занимавам с медии и ясно си спомням онзи ужасно дъждовен ден, в който видях, че съм приет във ФЖМК към СУ и то точно в специалност “Журналистика”. По-късно завърших (макар да не се дипломирах) и “Режисура” в НБУ, така че образованието ми беше точно такова, каквото си го представях.

Уви, с останалата част от живота не беше баш така и работата не се припокриваше с мечтите. Но това, разбира се, е стената, в която всички млади хора си блъскат главата, след като напуснат образователната система, така че нямам намерение да се оплаквам. Даже напротив! Мисля, че ако 8-годишното ми “аз” можеше да ме види на 30, щеше да е доста доволно да разбере с какво съм се занимавал – пишех статии, снимах какви ли не материали за различни телевизии, правех видеа за едни от най-популярните онлайн медии, изготвях сценарии за предавания и дори сглобявах сатирични футболни комикси за един вестник…

Когато си на 20, всичко това е много весело, но когато приближиш 30, започва да ти идва в повече. Накрая нервите ми не издържаха на цялото натоварване и реших, че ще се преквалифицирам. Така и така зарадвах 8-годишното си “аз”, време беше да се посветя и на 16-годишното си “аз”, което смяташе, че е страшно яко, ако може да прави сайтове. Не беше лесно да смениш професия. Безсънните нощи, прекарани в зубрене и писане на код, отдавна спрях да ги броя, но някак си успях и вече съм част от IT сектора.

Едно от многото преимущества на новата ми работа е, че сега мога да пиша разкази. Повярвайте ми, когато 8+ часа си бъхтил, за да напишеш сценарий или пък репортаж, то късно нощем трудно намираш сили да отвориш отново word-а. Но ако преди това си програмирал, няма никакъв проблем да нахвърляш няколкостотин думи вечер и да поработиш върху някоя история през почивните дни.

През последните години с голямо удоволствие пиша разказите си и се радвам по детски на всяка публикация и награда. Освен това покрай тях се запознах с много талантливи хора от тази сфера и прочетох прекрасни неща, които иначе едва ли щяха да ми попаднат.

И днес си оставам на мнение, че писането преди всичко е занаят и много държа да спазвам правилата. Хоби или не, опитвам се да се държа като професионалист. Затова и част от този сайт е посветен имено на драматургията. Може би на някой гений не му трябва, но аз не съм такъв.

Обичам това, което правя, и се надявам, че ще допадне и на читателите.

Антон Меляков